Санирането на жилищни сгради в България отново е в центъра на вниманието, но не заради напредък, а заради хаос. „Шум в системата“ – така новият заместник-министър на регионалното развитие Дора Янкова описа ситуацията около неяснотата дали ще дойдат средствата от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Проекти ту се финансират от ПВУ, ту се спасяват с националния бюджет, ту изискват 20% съучастие от собствениците, ту държавата обещава да поеме всичко. Този хаос, породен от управляващите, оставя общини, собственици и изпълнители в състояние на несигурност.
Какво се случва с ПВУ и санирането?
Последните новини носят частична яснота. Сградите от Етап I на ПВУ – тези с 100% безвъзмездно финансиране – ще бъдат изпълнени, но с уловка: общините трябва да подпишат договори с изпълнители до края на май 2025 г. Срокът за реализация? Само 15 месеца, което е амбициозно, ако не и рисковано. Одобрените 756 сгради ще получат 1,1 млрд. лв., но времето е срещу тях – периодът на допустимост на разходите изтича през юни 2026 г.
За Етап II, където собствениците осигуряват 20% съучастие, има надежда. Одобрените 282 проекта от 51 общини могат да продължат, ако етажните собствености потвърдят готовност. Към момента 218 сдружения от 38 общини са заявили участие, но предизвикателството остава – сроковете са стегнати, а организацията сложна. Общо за този етап са предвидени 138 млн. лв., но регионалното министерство все още събира данни от общините, за да види колко сгради реално ще се включат.
Нова национална програма
Редом с ПВУ, държавата обяви нова национална програма за „безплатно“ саниране с бюджет от 2,5 млрд. лв. до 2029 г., финансирана през Българската банка за развитие (ББР). Целта е да се обновят 2178 сгради от резервния списък на Етап I. Условията все още са мъгляви, но изглежда ще следва старата схема: 100% държавно финансиране, общините избират изпълнители, а собствениците нямат думата за качеството. Това повдига въпроси – ще стигнат ли парите и ще се подобри ли контролът?
Сравнението с предишната програма от 2015 г. не е окуражаващо. Тогава с 2 млрд. лв. бяха санирани едва 1300 сгради. Сега, при средна цена от 300 лв./кв.м и общо 9,4 млн. кв.м разрешена площ (резервен списък плюс Етап II), 2,5 млрд. лв. биха стигнали за около 6,6 млн. кв.м – две трети от нуждите. Останалите 3 млн. кв.м ще чакат след 2030 г., докато 66 000 блока и 1 млн. еднофамилни къщи остават недокоснати.
Принципен проблем
Зад шума в системата стои по-дълбок проблем. В Европа енергийната ефективност се постига с балансирани програми: частичен грант (до 50%), допълнен с кредити с държавни гаранции. В Чехия, Словакия и Литва това работи от години. В България обаче изборът е краен – или държавата плаща всичко, или собствениците сами покриват разходите. Липсва среден път, защото няма работещ фонд или кредитна линия за саниране.
„Безплатното“ саниране звучи добре, но идва с компромиси. Централизираното разпределяне на средства и изборът на изпълнители от общините оставят гражданите без контрол върху качеството и без механизъм за търсене на отговорност. Както отбелязва Силвия Георгиева от НСОРБ, общините полагат огромни усилия да наваксат, но кратките срокове и липсата на дългосрочен план усложняват всичко.
Какво иска секторът?
Георгиева настоява за национална програма с 10-годишен хоризонт, която да осигури предвидимост и справедливост за всички населени места. Тодор Андонов от Камарата на строителите добавя, че краткосрочните кампании и недостигът на кадри компрометират качеството. Той предлага устойчив механизъм, свързан с фондовете за поддръжка на етажните собствености.
Цвета Наньова, експерт с дългогодишен опит, вижда решение в пилотна схема с комбинирано финансиране: нисък грант, преференциални кредити през ББР или ФЕЕВИ и държавни гаранции. Това би намалило риска за банките и би дало достъп на повече домакинства до саниране, без да разчитат само на държавата.
Шанс за промяна или поредният хаос?
Неяснотата около второто плащане по ПВУ, забавените реформи и смяната на планове изнервят всички – от общини до изпълнители. Но истинският въпрос е по-голям: ще продължи ли България да залага на „безплатното“ саниране, или ще приеме устойчив модел? Парите от ПВУ и бюджета са ограничени, а нуждите – огромни. Без дългосрочна визия и работещи финансови инструменти, „шумът в системата“ ще заглъхне само когато средствата свършат – а сградите останат несанирани.
